С кич смесица от чалга, фоклор и примитивна патриотарщина представиха България на концерт в ЮНЕСКО, Париж послучай 9 май, деня на Европа.
Името на Николина Чакърдъкова седеше на поканите убедително, макар и повечето тук българи да не бяха чували за нея. Щом са я избрали да представи български фолклор в ЮНЕСКО, щом е под патронажа на Министерството на културата и Българското посолство във Франция, сигурно си струва ?

Изумлението идва още на второто изпълнение: дали няма някаква грешка? Струва ми се, че не съм все пак на чалга сватба в кръчма, нито пък пред телевизия "Веселина" или пък в студиото на "Сите Българи", телевизия "Скат"...

И хоп, сякаш са ми разчели мислите – появява се голям екран с реклама на спектаклите на Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл. От подтискащо клиширания текст в стилистика квартален ОФ клуб от средата на миналия век разбирам, че ще трябва да се почувствам разтърсена от грандиозния спектакъл, че сърцето ми ще трябва да бъде зачислено към хилядите почитатели, че ще трябва да си изляза от залата по-българка...

Сред позаспалата публика, главно българи над средна възраст, която вяло аплодираше, можеха да се видят и набързо ориентирали се към изхода по-млади сънародници. Но едва ли е въпрос на поколение... Така и знаменитата Юлия Кръстева, забелязана дискретно да си тръгва след 10-та минута, сякаш остана незначителна подробност. А официалните лица единствени се чувстваха задължени да аплодират възторжено.

Логично е да се запитаме как и защо такива "разтърстващи спектакли" се оказват изпратени като анос на България? Дали става въпрос за интерес на хора, които стоят на верните и достатъчно високи места? Или пък тази кич-еклектика си е наистина репрезентативна за страната, културата и гражданите й? Ако потърсите в Интернет информация за Николина Чакърдъкова ще установите, че предпочитана "народна певица" за редица прояви на една партийна централа.

Ето например, как статия на Алексей Лазаров Каква музика слуша Първанов? (в-к Капитал, 9 май 2006) вече е представила сходно дирене в мрежата: "Бързо търсене в интернет показа, че има една певица, която съвсем спокойно може да носи и скромно го прави титлата "любимка на президента". Става дума за "пиринската магьосница" Николина Чакърдъкова. Когато пуснеш в google имената на Първанов и Чакърдъкова, излизат над 500 резултата. Двамата са се засичали по всевъзможни и неподозирани поводи. След като през 2002-ра президентът чува новия й албум, чистосърдечно признава, че "никога не се е чувствал по-българин". Силите думи на президента са по-повод диска със заглавие "Пуста младост", който силно надминава по успех предишния й албум с енигматичното заглавие "Чакай ма, батьо Ванчо"."

Тук няма да се впускам в сложния спор дали ако някой обичайно пее на партиен събор за съответния "електорат", то той е подходящ да пее и пред ЮНЕСКО (възможно е и тъкмо такъв да се оказва представителен ); нито пък в още по-сложни дискусии за границите между фолклор, чалга и "автентичност". И все пак, мисля, фолклор е възможно да се изнесе и доста по-качествено. Както правят например руснаците с балет Моисеев или унгарците с певицата Марта Шебещен. Които са отвъд чалгата и фолклоризма. И по повод на чиито концерти в ЮНЕСКО е по-малко вероятно да затърсим с кои партийни централи са свързани.

Светлана Димитрова
Париж