ПВ: Проф. Цачевски, Министерството на външните работи публикува на 20 май списък на избирателните секции в чужбина за предстоящите избори за Европейски парламент. Смятате ли, че те са достатъчни, за да могат българите в чужбина да участват активно на изборите на 7 юни?

ВЦ: Оценката на партия „Другата България” е, че за българите в чужбина не са създадени необходимите условия, за да участват активно на изборите. В сравнение с предишните избори през май 2007 г., които бяха първите подобни избори, след като България стана член на ЕС, броят на избирателните секции в чужбина е увеличен незначително: от 38 на 51. Секции ще бъдат разкрити в 30 страни, от които 20 в държави членки на ЕС. Увеличаването на броя на секциите е главно в Испания – от една през 2007 г. на 12 за предстоящите избори. Но и там той е крайно недостатъчен като се има предвид, че в тази страна пребивават над 200 хиляди българи. Дори ако допуснем, че във всяка от разкритите секции гласува максимално възможния брой избиратели – 1000, което е малко вероятно, гласоподавателите ще бъдат общо по-малко от 10 % от българите в Испания.

Александър Градинаров

Пасков умря! Просто да не повярваш. Изглеждаше като едно вечно момче готово с едно намигане да се хване за чашката. Неизменен. Всъщност в това че е умрял няма нищо тъжно, това е съдбата на всеки. По-добре да си мъртъв писател, отколкото жив драскач.

Приживе му завиждаха, но този който го е познавал отблизо с всичките му трески за дялкане, не би могъл да отрече, че Вики Пасков притежаваше габарит на европейски писател. Болезнена чувствителност, остро чувство за хумор, иронично отношение към живота и готовност във всеки момент да прати всичко по дяволите. Което в края на краищата го сполетя. Голяма работа.

Калчев, с когото често пиеха заедно и, който никому не цепеше басма, но беше фин в преценките си за хората, веднъж каза следното, с което много точно описа феноменът Пасков: проблемите на драскачите са техни проблеми, проблемите на Виктор Пасков са проблемите на българската литература.

Предполагам, че сега двамата разпиват някъде там, въпреки всичките си грехове, успели са да се намерят докато един хубав ден и ние се присъединим към тях.

Александър Градинаров

Трагикомедията, която се разигра с регистрацията на СДС е поредното доказателство за липса както на дясно пространство така и на дясно мислене в България. Да предвижда събитията е част от работата на всеки политик. От 10 години насам, СДС доказа, че е абсолютно неспособна да предвижда каквото и да било. Или може би са очаквали комунистите да ги гладят с перо като бивши комсомолци. Обединението между СДС и ДСБ трябваше да стане отдавна, а не кампанийно в последния момент, както всичко в България. От 10 години насам, водачите на така нареченото „дясно” правят всичко възможно да разочароват своите избиратели. Неспособността на тези псевдо десни политици да намерят правилно решение действува крайно негативно и деморализиращо на десния избирател, който вече няма избор.