Атанас Чобанов

Има една приказка - "Седи, седи и на магарето чуш вика", която приляга на много български институции с неясна функция. Една от тях е Икономическият и Социален Съвет, който наскоро чушна магарето със становище относно "Националната стратегия по миграция и интеграция на Република България 2008-2015 г."

Становището е доста мрачно като критика и анализ. За преодоляването на негативните тенденции (съжалявам за клишето, читателю, но бюрократичният жаргон е заразителен) се предлагат структурни управленски промени и мерки насочени към целевите миграционни групи.

Оказва се, че с миграция се занимават девет (9) институции, но както обикновено те не са добре координирани. Много баби - хилаво дете. Предложеното решение е да се създаде една "мегабаба": Агенция за миграция към Министерския съвет, която да ги координира.

ИСС обръща специално внимание на загубите от емиграцията. Според него мерките за възпирането й не са добре обхванати в Стратегията. А емиграцията се явява основен проблем, защото "Изтичат фертилните контингенти, променя се генетичният ни фонд. Почти всички села в България са в процес на депопулация."

Атанас Чобанов*

В правовите държави има правоохранителни органи, които предотвратяват и преследват нарушаването на закона независимо дали то е станало обществено достояние. Те издирват и намират извършителите и поръчителите, а съдът определя наказанието им.

Също така в правовите държави процесът на узаконяване се задейства когато се открият несъответствия и пропуски в нормативната база. В изключителни случаи и по хуманитарни причини може да се узаконят нарушения, като например да се дадат документи на нелегално пребиваващи емигранти.

В олигархична България узаконяването е мощен инструмент за защита на престъпниците и процесът му е функция от дебелината на портфейла на нарушителя. Докато престъплението се извършва и не е станало обществено достояние, правоохранителните органи свенливо се правят, че не го виждат. Ако потайните дела се размиришат и няма как да се покрият, престъпниците и властите дружно пристъпват към тяхното узаконяване.

Такива са случаите с поправката "Ванко 1", с делото Стависки, със споразумението с бургаския наркобос Митьо Очите и други емблематични казуси. Узаконяване се търси не само по парламентарен път, а и чрез решенията на магистратите. Защото когато съд отсъди смешно мека присъда за тежко престъпление, това е прецедент, на който може да се позове и друг съдебен екип, за да реши благосклонно делото на някой бандит или знаменитост.

Технологията на узаконяването може да се проследи като по учебник в случая с незаконния строеж на фирмата "Краш" край с. Варвара. Фирмата строи апартаментен комплекс "Златна Перла" в природен парк, където строителството е забранено. Строи се на самия морски бряг, където строителството е още по-забранено.

По време на дебатите за шестия вот на недоверие към правителството на Станишев, вицепремиерът Плугчиева разказа притча за група хора, носещи тежки камъни. Попитали първият какво прави, той отговорил „Нося камъни”, вторият казал „Изкарвам хляба си”, а третият – „Ще строим храм”.

Бившата посланичка в Германия направи паралел с България, където според нея тече процес на изграждане на храма на европейското бъдеще.

Храмове в България дал Господ, включително и от светско-духовния жанр "храм-паметник", каквито са Александър Невски, църквата под Шипка и църквата на Ванга в Рупите.

Новият храм, за който бленува Плугчиева вероятно е с параметрите на монумента на Бузлуджа. С гигантски фрески в него ще са изобразени сцени от борбата с корупцията, градежи на магистрали и блеснали жита окъпани от европари.

Атанас Чобанов

Европа спря парите. България е жестоко наказана. Под въпрос са още милиарди...

Коментарите към критичния доклад единодушно отразиха наказанието и между другото, като банална новина, престъпленията срещу правовата държава, които го предизвикаха.

Убеждаваха ни, че ЕК нямала друг полезен ход, че не можело да бъде активирана предпазната клауза, че българските политици разбирали единствено езика на парите...

За гражданите, които говорят и други езици освен този на парите, страховитото наказание на ЕК не носи нищо градивно. Както видяхме, спирането на европейските пари не притеснява виновните, които разполагат с надграбения от данъкоплатците излишък.

Затова те (гражданите) са обзети от евроскептицизъм. Не от евросръдня по сценария на Гоце, Станишев и крадливата компания, а от еврогняв срещу една жалка, слаба и безотоговорна Европа, от която те чакаха принципност и безкомпромисност. Да, честните хора очакваха от Брюксел да пукне цирея, поникнал на задните му части, вместо да му спира кръвопотока.