Първият срамен инцидент беше отстраняването на заместника на К.К., известният български пианист със световно реноме Иван Дреников. Иван Дреников, който не само е голям пианист, но говори френски превъзходно и като всяко добре възпитано градско момче от добро семейство знае да се държи в общество и най-вече във френско общество. Иван Дреников беше човекът, който можеше да даде блясък и комуникативен апломб на БКЦП. Очевидци твърдят, че К.К. се отнасял твърде неподходящо с известния музикант. Крещял му и го нагрубявал, карал го да върши непривични за поста му неща. Иван Дреников потвърди, че е толкова отвратен от парижката си епопея, че дори не му се говори за нея.

Последва пловдивския художник Димитър Киров. Димитър Киров е светило в българското изобразително изкуство, всепризнат артист от калибъра на Иван Дреников. Е, представете си, очевидци твърдят, че К.К. го изгонил с псувни!!!

Борислав Прангов, художник. Б.П.: Миналата година, 2005, подготвих изложба в Баския културен център след мое турне в страната на Баските, което даде живот на серия от картини. Предложих на Баския културен център и неговия директор Робер веднага се съгласи. Желанието ми беше на вернисажа да присъства фолклорна група от моя роден град, но нямах средства, за да ги поканя и настаня лично. Баският културен център пое разноските по пътя и настаняването на фолклорната група “Гъдулка” от Казанлък с ръководител Димитър Гайдарски. Баските отпечатаха афиши и покани за вернисажа-спектакъл. Взех покани и афиши, отидох в българския културен център при К.К., поканих го и го помолих да залепи афиша, за да могат всички желаещи да заповядат на българо-баския купон. В последствие разбрах, че К.К. не е благоволил да закачи моя афиш в българския културен център. Стана ми тъжно и срамно: значи всичко продължаваше както преди – едни излагат, други гледат през витрината... Разочарованието ми стана пълно когато директорът на Баския културен център сподели, че лично се обадил в БКЦП, но К.К. го убедил, че в центъра се занимавали само със сериозни неща! Робер недоумяваше как е възможно подобно отношение. Не знаех какво да му обясня.

К.К. отказа да залепи афишът за концерта на Анелия в Париж под предлог, че това било Чалга. Но афишът на Мистерията на българските гласове, чийто концерт е на 22 май, също дълго не можа да намери място в БКЦП. К. К препятства представянето на книгата “Антология на Българската класическа поезия” – двуезично френско-българско издание, видяло бял свят с помощта на Външно министерство. Защо, пита се в задачата, вместо да помага, директорът на културния център пречи на българските културни изяви?

Задаваме си и въпроса кой промоцира българското изкуство в Париж?... Кой създава истинския имидж на България във Франция? Кой покани Щурците, кой покани Анелия, Уикеда, кой прави баница всеки първи вторник от месеца, кой предостави възможност на професор Маразов да изнесе чудесната си лекция за Траките, кой организира всеки 24 май пикник в Оржевал, кой покани Мистерията на българските гласове и спектакъла Орисия на Нешка Робева? Отговорът е прост. Частната инициатива! Български и българо-френски частни асоциации, на които българските официални “културни” институции не само не помагат, а пречат!

С какво се занимава БКЦП тогава?...

Кани казионни творци от близкото минало, прожектира комунистически филми от 60-те години и от изявите му лъха на пенсионерски клуб, анимиран като селско читалище. Право на достъп и на сбирки в БКЦП имат само определени асоциации, близки на директора. Промените в дизайна са продиктувани от съмнителен вкус, да се хване човек за главата, как в сърцето на 8 арондисман, сред най-големите парижки галерии, БКЦП прилича на физиономията на директора си. Между боядисания в черно мрамор и халогенните лампи вместо спотове, плочките за баня на пода дават твърде лоша акустика, но комбинирани с новопоставените медни тръби на отоплението придават на БКЦП вид на помпозна кухня. Това, че К.К. не се е научил да различава красивото от грозното, не е най-голямата беда, ужасното е тази пълна, сляпа самодоволност и нежелание за общуване... Невъзможността му да се изразява на френски е повече от комуникационен недъг. Дано този текст му помогне да отрезвее, ако не на него, то поне на хората, които го държат, за да харчи парите на българския данъкоплатец.