Интересно е друго. Френската публика, дори френските запалянковци не вярваха в победата на собствения си отбор. Особено след първите твърде оспорвани мачове, бойният дух на всички беше паднал в петите. Общите прогнози бяха, че испанците ще ги прегазят и ще пратят “сините” да си пият мастиката вкъщи. Но се случи обратното.

Не че французите са бог знае колко добри, не че полагат извънредни усилия, не че са супер симпатични, както бяха преди 20 години начело с Платини, но имат късмет и нещо друго, което е по-важно от всичко, имат гол майстори. Освен това – дали целенасочено, дали случайно – те приложиха тактика, която италианците прилагат всеки път. Уж са слаби, уж не са във форма, уж всички могат да ги набият, а изведнъж, хоп! и се оказват на финала. Но не само това е удивително, цялата френска публика сякаш се беше наговорила да релативизира френските успехи, да не би някой да направи магия, да им завиди или да им хвърли дамла. Тихо и полека, без изхвърляния, те достигнаха финала. Това лицемерие може и да дразни, но я си помислете, някои като реват, о, ще ги скъсаме, ще ги разчекнем тези мухльовци, а ги напердашат на втория мач, да не казвам на първия, по-весело ли им става.

Победите на Франция предизвикаха истинска еуфория в страната. В Париж едва не стана революция. Още при победата над Испания из френската столица се спуснаха тълпи, които блокираха булевардите, спряха движението и скандираха в някакво диво изстъпление. Испански девойки си играеха на тореадорки с автомобилите като размахваха пред муцуните им испанските знамена като истински мулети.

Десетки хиляди се стекоха на Шан’з’елизе. От околните стадиони, на които мачовете се прожектират на гигантски екрани, придойдоха запалянковци, разпалени от крещенето и от бирата. Млади момчета и момичета се чувстваха сякаш на седмото небе, но желанието да преживеят заедно нещо извънредно превръщаше от време на време играчката в плачка. Наистина победата над Португалия кулминира екзалтацията. Франция отива на финала след героични победи. В навечерието на годишнината от Френската революция, това звучи повече от символично. Френският трикольор се развя навсякъде, а парижани запяха Марсилезата. Футболът, който е имитация на битка, наелектризира тълпите. Чувството за съпричастност мултиплицира ефекта. Цялата земя в един и същи ден и час гледа световното първенство по футбол и се радва или страда за своите герои. В този век, в който приключенията и емоциите от голям калибър стават все по-редки, футболните мачове, препредавани едновременно чрез стотици хиляди екрани, се превръщат в истинско планетарно зрелище. Хлябът и бирите отдавна не са проблем. Остава финалът. За тези, които са пристрастни, напрежението достига връхна точка. Толкова по-добре, ако получат удовлетворение.