Ана Танчева е актриса и певица, и всички ние сме имали многократното удоволствие да присъстваме и аплодираме нейните роли в различни спектакли. Организаторка на купони и партита, на празнични вечери, на пикници, водеща на официални празници, говорителка на тържествени събития… има ли смисъл да изброяваме многобройните й изяви?! Тя е ценена и обичана от възрастни и деца, защото е чаровна, всеотдайна и защото е човек, на който може да се разчита. Ана Танчева е Eдин истински възрожденски персонаж, красавица от чудесния град Пловдив, работи и се раздава в името на българщината, както са я възпитали с любов родителите й.




За 15 години работа за чест и слава, а не за пари, след много перипетии, Ана продължава своята дейност със същия плам. Но ето че настъпи миг, в който българските власти, в лицето на посланник Ирина Бокова решиха да отдадат заслуженото за труда й. Българското посолство в Париж отдава две стаи, за да може Малкото неделно училище да се превърне в Голямо, за да могат нашите деца да учат българския език, без всяка година да си търсят подслон нашите родолюбчета. Какво можем да кажем ние - Браво, Ана! Браво, посланник Бокова! Всички ние сме доволни, че най-после благодарение на Анините усилия, на нашата обща морална и тук там финансова подкрепа, успяхме да получим това, което много други български общности по света имат отдавна. Но всички ли са доволни? Не всички!

Представете си, за нула време, след като стана известно желанието на посланичката да подслони Малкото българско училище, от всички страни се спуснаха « доброжелатели », които започнаха да обясняват, че училището на Ана Танчева не било на ниво. Нещо повече, те започнаха да агитират срещу него в желанието си да заграбят и оглавят новото Голямо училище. Разбира се, досега училището нямаше официален статут на училище към българското посолство, то съществуваше единствено благодарение на предприемчивостта и всеотдайността на Ана Танчева, с всичките активи и пасиви на подобно приключение. Но сега нещата се изменят коренно. Не само нищо не трябва да се плаща, но и директорското място става апетитна хапка, защо да не го лапнат тези лакоми лешояди, които досега дремаха във вонливите си гнезда и се хранеха с мърша. Няколко миризливи старици, истинки съвременни вещици се опитват да задушат Ана-Снежанка и да сграбчат в ноктите си българското училище в Париж. Не за да учат децата ни, но преди всичко, за да се перчат, а нас да отвращават с присъствието си на кикимори. Ние преди време разказахме за едно от тези антибългарски грозила пред българската публика и сега няма да се забавим да изровим подробности кои са тези зли сили и какви са техните корени.

Но да оставим метафорите настрана. Ние живеем в свободно капиталистическо общество, а не в тоталния комунизъм. Ана ръководи работещо и популярно училище и има клиенти. Тя има конкретен проект как да развие българското училище в Париж в съответствие с новите нужди заедно с Ирина Верние от асоциация Мисия България, дипломиран преподавател. Зад тях стоят родителите на учениците и няколко други асоциации. Кикиморите, които ядяха и пиеха у Ана и се биеха в гърдите, че са нейни приятелки, искат сега да й откраднат клиентите и да оглавят българското училище. Има ли морал в това? Има ли чест, има ли достойнство? Няма! Защо ли не си основат ново училище, не си потърсят клиенти и не си наемат зала, не си обявят благородните намерения, щом наистина това е призванието им? Защото е много по-лесно да се настанят в къщичката на стопанката, а нея да изгонят… Само че кой ли ще отиде при тях?! Но пък е толкова красиво да има зли сили и коварни вещици. Иначе нямаше да има приказки. А за тези, които са безчувствени към положителните героини, ние предлагаме да останат чувствителни към съдържанието на портмонетата си.