През 1995 год. Кадийски открива произведението в превод на руски език. Уникалното печатно издание, издирвано от специалисти от цял свят, изпаднало от антикварна книга и било в много лошо състояние - "оръфана и почти разпаднала се брошура" - както пише българският поет, преводач и издател в предговора към изданието на български :
"Настървено зачетох. Нямаше грешка — ето ги познатите леко удължени букви от епохата, стария правопис; само мисълта, само внушенията бяха, като че ли поемата е писана вчера. Когато свърших четенето, което трая може би миг, а може би и вечност, сърцето ми беше спряло. Не ми достигаше въздух. Събуждах ли се... Сън ли беше това? Не — поемата съществуваше. Аз я държех в ръцете си. Всъщност не е ли поезията нещо извън нас, а стихотворенията, поемите и книгите — само това, което поетите са успели да зафиксират. Написана веднъж на френски, после преведена и отпечатана на руски (в 14 екз.), а още по-късно изчезнала като ръкопис и смятана за изчезнала като книга... Всъщност тя е съществувала винаги — метаморфозите са ставали само с материалната и обвивка. И след толкова години тя се появяваше на бял свят. Може би се беше преродила."

Новината развълнувала литературната общност, която смятала "Легендата за Новгород" за един от митовете, създадени от самия Сандрар. Но съмненията за автентичността се разтворили в емоциите - пише журналистът от Фигаро.

Френската Национална Библиотека пожелала да закупи откритието на Кадийски и поръчала експертиза на хартията и мастилото. Хартията е от началото на века, сочи експертизата, но преди да се извърши анализ на мастилото, изданието изчезва в швейцарска колекция. Според източниците на Фигаро, колекционерът броил 50000 долара за книгата. Така в научните среди днес разполагат само с факсимиле, публикувано през 1996 год. заедно с възстановка на френски от издателството Фата Моргана.

Дванадесет години по-късно, руската изследователка Оксана Хлопина прави подробен лингвистичен и паратекстов анализ на руския превод на "Легендата" и стига до извода, че той не е автентичен.
"Съпоставяла съм различни български преводи на френски поети от началото на 20 век, тези от Кирил Кадийски ме развълнуваха с музикалността си и ги намирам наистина за много добри." - това твърди известната преводачка Мари Врина. Според нея Кадийски има несъмнени качествата на познавач и преводач на френска поезия.
Несъответствията са многобройни. Така например, в текста (датиран на корицата от 1907 год.), се споменава известния петербургски "Хотел Англетер", където Есенин се самоубива на 28 декември 1925 год. Наистина, хотелът съществува още от 1876 год., но е наречен с името "Англетер" през 1925 год.

Но основните доказателства, че текстът не може да е бил написан през далечната 1907 са свързани с правописната реформа от 1917. Анализът показва, че поемата е написана на съвременен руски, след което са въведени поправки със стария правопис. В тези корекции има много пропуски, демонстрира руската изследователка.

Оскана Хлопина, която пише докторат на тема "Блез Сандрар, една руска рапсодия", се интересува също кога е съставен и отпечатан този фалшификат.

Тя обръща внимание на шрифта с който е напечатано заглавието. Става въпрос за вариант на шрифта Ижица*. Създаден през 1988 год, Ижица дълго време е единственият, широко разпространен шрифт на кирилица, който позволява да се съставят на компютър текстове със старославянски букви.
Мнението на специалистите:
- Хартия от началото на века, която е годна за печат може да се намери, например във военновременните запаси.
- Възможно е текстът да е набран на компютър и отпечатан със съвременна технология на стара хартия.
- Възможно е също да е използвана печатна машина от епохата, такива има в България в Полиграфическия музей. В Политехническия Музей в Москва също може да се намери действаща плоскопечатна машина произведена през 1904 г., която е работила до 2001 г.
- Във всички случаи е лесно е да се види дали печатът е по технология от началото на 20 век или по технология от 90-те. Личи си отдалеч по равномерността на отлагане на мастилото.

Буквите на заглавието са леко стеснени и по-високи от оригиналния шрифт ("...познатите леко удължени букви от епохата"). Хлопина възпроизвежда без проблем заглавната страница на компютър. Освен това, ровейки се на българския книжен пазар, тя намира детски книги на български, на чиято корица е използван същия модифициран шрифт.

Хлопина излага всички тези факти, но никъде не прави изводи за авторството на фалшификата. Такъв извод прави, обаче, журналистът от Фигаро, Рафаел Стенвил. "Странният Господин Кадийски" - пише той - "който перфектно знае руския език и тънкостите му, има качества на поет, и познания по издателска техника".

"Това е много сериозно обвинение, което граничи с клевета" - смята професор Клод Льоруа от университета в Нантер, под чието ръководство Оксана Хлопина е написала доктората си. Според него тя доказва, че текстът не е автентичен, но всичко останало е манипулация на журналиста, който замесва и обвинява Кирил Кадийски без да има най-малкото доказателство за това.

"Знаете ли, не съм експерт по Сандрар" - коментира Кирил Кадийски пред Фигаро. Авторът на статията не изглежда убеден, заключавайки, че аферата "Созе" тепърва започва, а "Легендата за Новгород" още се издирва.

Наистина, науката не може да датира категорично "метаморфозите на материалната обвивка" в отсъствие на оригинала. Отговор на много въпроси в аферата "Созе" ще има само ако мистериозният швейцарски колекционер реши да провери и оповести за какво именно е дал 50000 долара.