Съмнения за безпристрастността на Комисията тегнат и над втория конкурс, научи Кафене.нет. Тя трябва да избере трима кандидати, които ще се явят на изпит пред Правния комитет на ПАСЕ. Засега като несъмнени фаворити се очертават адв. Здравка Калайджиева и председателят на Върховния касационен съд, Румен Ненков.

 

Известно е, че принцип на ПАСЕ е да отхвърля кандидатите, за които е изразило подкрепа правителството на една страна. След скандала с номинацията на Ганев, открито подкрепяна от правителството, сега се търсят по-завоалирани пътища за прокарване на "удобна" кандидатура. Вероятно този път българският "правителствен" кандидат е маскиран зад кандидатурата на независима и уважавана на Запад НПО, коментират добре запознати източници, пожелали анонимност.

 

Има партийна директива от БСП да бъде подкрепена Калайджиева, която е дъщеря на Владимир Калайджиев, зам-министър при Тодор Живков. Куриозното е, че тя е подкрепяна и от "Български Адвокати за Правата на Човека", НПО за която не може да се каже, че е проправителствена. В Комисията има двама колеги на Калайджиева от "Български Адвокати за Правата на Човека". Това са адв. Ина Лулчева и адв. Йонко Грозев.

 

За Ина Лулчева е известно, че е била адвокат по делото Луканов в Страсбург, а в момента е защитник на бившия заместник-кмет на София, Венцислав Николов, обвиняем по делото за бизнес-центъра на ул. Гурко. Репутацията на Йонко Грозев, който е бил директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет е безупречна, но неговата колегиална подкрепа е добре дошла за легитимация на скритата "партийна" кандидатка.

 

Колкото до другият фаворит, Румен Ненков, той е лансиран от съдийското лоби в Комисията.

 

Според същите източници, налице са няколко признака за опорочаване на избора.

 

Темата на конкурса е обявена като "Ролята на съдията на правата на човека в Страсбург", но неизвестно защо, Комисията е задавала систематично въпроса за ролята на БЪЛГАРСКИЯ съдия в Страсбург. Това звучи странно, тъй като ролята на съдията не е да защитава държавата по дела, заведени от нейни граждани.

 

От общо 15 кандидата, 14 са издържали изпита по английски, а 7 са се явили и на изпит по френски. Незнанието на двата езика и професионалната некомпетентност беше една от причините да бъдат върнати тримата български кандидати от лятото на 2007 г. Формално в квалификационните изисквания за поста е записан един език, но реално се иска владеене на два езика. Ненков се е явил само на изпита по английски. Калайджиева се е явила на двата изпита, но нейният френски език очевидно е слаб.

 

Друго важно изискване за кандидатите е да имат солидна подготовка по сравнително международно право. Те трябва да се ориентират в законодателствата на 47 държави и в Европейската конвенция по правата на човека, както и в другите международни договори по правата на човека. Логичен е въпросът, кой може да прецени тяхната компетенция. В България международните стандарти по правата на човека, които съществуват от 1953 г., са познати на юристите едва от 15 години. В цялата страна надали има 10 специалиста, които притежават нужната правна култура и нито един от тях не е в Комисията.

 

Присъствалите на конкурса, който е публичен, споделят, че на едни кандидати се били задавани лесни въпроси, а други са били "затапвани" с малко известни казуси от практиката на Европейския съд.